Втора загуба в мъжкия хандбален елит записа „Шумен 61”. В среща от третия кръг в Гоце Делчев гостите отстъпиха пред местния „Пирин 64” с 21:31 (10:12). В двубоя шуменци демонстрираха игрово лице, коренно различно от сблъсъка в предходния кръг срещу „Спартак”, завършил с боево реми. Явно обновеният тим на треньора Костадин Семерджиев ще търси своя облик в хода на шампионата.
До почивката срещата бе сравнително равностойна, макар че последното равенство на светлинното табло дойде при 5:5 – след 1:1 и 4:4. Домакините поведоха с 11:7, но гостите успяха да свалят пасива си до 2 гола на полувремето – 10:12.
След почивката домакините доминираха и в двете фази на играта. Бяха по-здрави в защита, а в нападение – по-бързи, комбинативни и креативни, от което дойде и бързо нарасналата разлика в тяхна полза.
„Шумен 61”: Хасан Хасанов, Вилиян Негованов – 1, Деян Малчев – 1, Кадир Мехмедов – 1, Андрей Жечев – 4, Росен Колев – 6, Виктор Каников, (Ангел Ангелов, Енгинджан Сали – 6, Даниел Бешовишки, Джошкун Якубов, Акън Хилми – 2, Мартин Йорданов)
Костадин Семерджиев, треньор на „Шумен 61”:
Във всеки мач трябва да показваме едно и също лице като отбор!
Разликата в резултата сама по себе си не е толкова фатална. Дали ще изгубиш един мач с един гол, или с десет, не е от толкова голямо значение. Важно е всеки мач отборът да показва едно и също лице. Няма как този отбор да си мисли, че е нещо, без да се раздава на максимум и да си избира противници, срещу които да играе.
Ако момчетата не осъзнаят, че са отбор, който трябва да търси победата, не е добре. Разликата е огромна. Вече не сме фаворити в нито един мач. Помислихме си, че сме доста зрели и можем да се борим със съперниците, които са фаворити на картата на първенството, а пък всички останали, видите ли, на ходом можем да ги бием.
Цяла седмица предупреждавах състезателите, че мачът ще е също толкова тежък, колкото беше този срещу „Чардафон” в Габрово. Нямам обяснение защо подходихме по този начин – момчетата изглеждаха много мотивирани преди мача, но трябва да израстваме все още като отбор. Надявам се това, което се случи днес, да ни е обеца на ухото.
Такива загуби ще има – въпросът е след един такъв неуспех как можем да реагираме. Ако реагираме като отбор – добре, в противен случай цяла година ще имаме сериозни проблеми. Знаех това, което предсто, не е нещо ново. Тепърва младите ни хандбалисти ще се сблъскват с ролята на основни състезатели, с ролята на хора, които трябва да поемат отговорност. Всичко това се изгражда с натрупване на игрова практика.
При първия проблем, ако се огънем – това значи, че не сме готови за нещо голямо. Ще растем мач след мач. В този двубой нищо не се получи. Първото полувреме бяхме една идея що годе вършещи хубави неща в защита. Нападението най-много куцаше. В първите минути на второто полувреме може би се предадохме. Оттам насетне нищо не се случи, а това не бива да се получава. Дори и да губим – сме длъжни да се борим докрая. Това не го видях, затова съм разочарован. Такива мачове ни предстоят, защото нямаме опитни състезатели, които да успокоят момчетата, да ги поведат и да покажат, че една по-сериозна разлика в резултата може да се навакса.
